Дрехите с българска шевица предпазват и дават енергия
Българската шевица е изкуство, а в него е скрит шепотът на душата. Ако човек успее да вникне дълбоко в същността му, ще види много повече от разноцветни конци и геометрични фигури. И няма как да е иначе. Всяко истинско и съкровено изкуство минава далеч зад материалното и улавя космическите нишки на живота, за да свърже с тях в тънък възел добро, любов и време.
Шевицата е код, магия с много символи. Говорейки за време, това е един от лесните начини да общуваме с корена си, с миналото и предците си. Старите майстори споделят, че везмото е познание, което се предава от сърце на сърце, от душа на душа, от майка на дъщеря.
Предците ни вярвали, че през отворените краища на дрехите може да излезе добрата сила или да влезе нечиста такава. За да се предпазят от тези влияния, те обграждали краищата с шевици.
В миналото всяко семейство е имало специфична шевица, която жените везали върху ризи, сукмани и елеци. Гайтаните се слагали по краищата на дрехите, за да предпазват от амортизиране, а шевиците са се везали по деколтетата, краищата на ръкавите и дрехите, за да предпазват тялото.
Думата “везба” идва от глагола “везам” и означава изработка на декорация чрез игла и конец.
Знаем, че има много българи, чиято мисия е опазването на традициите и го правят ежедневно. Те също трябва да получават внимание, подкрепа, разбиране и популярност.
„Нека запазим българското, българската шевица и всеки един от нас бъде привърженик на родното”, каза Мая Неделчева-управител на фирма за производство на облекла с българска шевица.
Идеята да украси с шевица и ежедневни облекла е провокирана от сватба, на която присъства в Трявна. Младоженката толкова била пленена от красотата на автентичната бродерия, че й се приискало да носи такива дрехи във всекидневието.
Според Неделчева големи пазители на традициите си остават българските емигранти по света, които винаги искат да носят късче от родината със себе си.
Те са и сред основните й клиенти, които поръчват красивите одежди с шевици.
Много хора от емигрантските общности пазят българския дух и чрез народните танци, а носиите, в които са втъкани символи и кодове пазят енергията на българщината, посочи Неделчева.
Тя отбеляза, че е забелязала у много хора вече да възниква потребност да се върнат към корените си.